Ода за кондуктора
Жив е той, жив е! Там в автобуса
потънал в билети, върви и пъшка,
юнак в джоб тежки монети друса,
юнак без нерви, ала в сила мъжка!
На една страна краката мушка,
на друга- ръка почти раздвоена!!!
Очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклина транспортната система!
Пътува юнакът, а на шосето
тълпа пенсионери сърдито реве,
муха бръмва нейде в небето,
и потта още по-силно тече!
Жега е сега! Пейте чалгаджийки
тез турски маанета...Грей и ти, слънце,
през тез прашни стъкла!Ще да загине
и тоя юнак!...Но млъкни сърце!
Тоз, който залитне в рейса,
той не пада!него подпират
мъже и жени; пенсии и ученици
и вицове за него подбират.
Денем му сянка пази шофьорът,
а контрола нервно отгоре му вика;
до него пътник-част от декора,
и той за свободното място се тика.
Настане вечер, лампи загреят,
смогът обхване свода небесен,
градът заспи, ветрове завеят,
моторът пее злокобна песен!
И блондинки в оскъдна премяна
тъпи разговори в рейса подемат,
тихо пристъпят с крачка отвяна
и при юнака дойдат,та седнат.
Една му среща веднага върже,
телефона му вземе друга-бая надарена,
трета го в уста целуне бърже,
а той я гледа-мила засмена!
"Кажи ми, сестро, как е навънка?
До къде стигна прогресът?
Кажи ми, па стига мрънка,
аз искам,сестро, да си задоволя...интереса!"
И плеснат го с ръце, па се прегърнат
и с тъжен поглед юнак ги изпраща,
тръгват си, смеят се дорде осъмнат,
а той горкият нищичко не схваща.
Но съмна се вече! А в автобуса
юнакът върви, потта му тече,
контрола му пак нервите къса
и слънцето пак пече ли, пече!!!
Заглавие: Ода за кондуктора 
Чет Окт 25, 2007 11:10 pm
