- Karolin^Moon написа:
-
приятелство
Приятелството не е като дъвка! Нито е евтино, нито се купува, нито се намира толкова често, но за жалост думата "приятел" доста често се слага като етикет на хора с които просто си говорите. Била съм понякога обвинявана, че прекалено се вживявам в тази дума. На темата наистина съм много разпалена, но това е главно, защото имам чувството, че с времето изчезва истинското значение на "приятел" и "приятелство"! Приятелството е взаимопомощ, разбиране, безкористност, доверие... А не е- "Ми аз оня ден се запознах с Иванка, ама тя ми е много добра приятелка, защото има същите интереси като мен и си поговорихме 2 часа". Хубаво с Иванка може да станете приятели след време, ама как може толкова бързо да приемаш, че човека ти е приятел. Тук просто думата "приятел"= на "познат".
- Karolin^Moon написа:
- любов
Някои хора твърдят, че я има, а други я отричат. Всъщност това както всеки е чувал не е нещо материално и не може да се пипне. За това и не е изненадващо, че темата е много спорна! Любовта е чувство или по-скоро състояние(поне така смятам аз). Дали обаче думата наранява? И ето тук се сещам за нещо- "Раздялата не боли! Раздялата никога не е боляла!
Болят очите - казващи "сбогом"!
Болят ръцете - очакващи завръщането!
И всички твои мечти болят!
Раздялата не боли! Раздялата никога не е боляла!" Това е аналогично и за любовта-тя не боли, но когато не ти се отговори на чувствата, започваш да вярваш и да приемаш "болка" за синоним на "любов". Доста чест проблем е и бъркането на "любов" с "увлечение" и "харесване". Чувала съм доста момичета да коментират относно новото си гадже "Да, аз съм влюбена в него" и скоро да се разделят, а на въпросните момичета да им е все тая или да "страдат" седмица! Или имат феноменално забравящи сърца или теорията ми е вярна, че бъркат определенията на нещата.
- Karolin^Moon написа:
- обич
Тази дума е много хубава. Макар съставена само от 4-тири букви, тя значи много, но само ако наистина се чувства. Само дето и тя се бърка много с привързване или свикване.
- Karolin^Moon написа:
- доброта
Доста относително понятие. 100% добри хора няма! Всеки наранява някого, било то съзнателно или не! За едни може да си много дъбър човек, докато други да смята обратното. Никога не може да станеш добър за всички, но е важно да си достатъчно добър за себе си!
- Karolin^Moon написа:
- честност
Също доста относително!Когато премълчаваш нещо, за да не засегнеш някой, това може да се сметне за лъжа! Но понякога се смята, че честните хора са добри. Само че когато си до болка честен, има хора които се засягат и започват да те мислят за гаден...А когато си премълчиш нещо, може да се сметне за лъжа... И ето тук става един омагьосан кръг. И въпреки всичко честнос за мен е да кажеш какво мислиш, особено когато те попитат. Ако някой се засегне, то той явно не е бил готов да чуе истината!
- Karolin^Moon написа:
- И какво смятате за следните фрази:
"обичам те"
"бих умрял за теб"
"никога няма да те нараня"
"ти си всичко за мен"
Казвали ли сте ги? Какъв смисъл сте влагали?А някой казвал ли ги е на вас? Какво си помислихте, когато ги чухте?
Аз съм казвала "обичам те". Лошото е че не винаги съм го чувствала или мислила на 100%. На мен са ми казвани "обичам те" и "никога няма да те нараня"!
"обичам те" веднъж когато ми бе казано, го почувствах, като най-голямата лъжа която някой ми бе казвал...Просто не можех да го повярвам! Обичта се показва с действия и след това се допълва с думи...Но като чуваш само думи... Когато аз кажа "обичам те", без никой да ме е накарал по някакъв начин, а просто ми е дошло отвътре, не изисквам отговора "и аз те обичам". Аз няма да се разсърдя ако не ми се каже, но много ще ме заболи, ако бъда излъгана! Защото не може да казваш "обичам те", а след това безпощадно да нараняваш човека на който си го казвал!
"никога няма да те нараня"-Дам, това като ми бе казано и го повярвах. Е да, ама не, бях наранена. За пореден път "Никога не казвай никога!
"бих умрял за теб" и "ти си всичко за мен" в повечето случаи наистина са много пресилени! И за пореден път, защо се казват неща, които не са верни?
Нима наистина хората рядко влагат истинското значение на думите? Нямаше ли да е по-добре, ако назовавахме нещата с точните думи? Така не объркваме ли хората покрай нас? Може би ще е добре, пак да се върнем 2-3 клас (мисля че тогава за домашно ни се даваше да вадим думи от тълковния речник)?