Когато си тъжен,когато си сам...

Май никой не му е инт тая тема

о, просто още никой не е изпаднал в такова настроение.

Хмм..

Цитат :

Когато си тъжен,когато си сам...

Амии, то определено зависи от човека, ноо да речем за мен една дъъълга самотна разходка в най-забутаното възможно кътче, за което се сетя, е доста, ъъм.. подходяща или.. типична. Пък ако и времето е в хармония, с това което чувстваш, кой знае, може и да си изплачеш очите. И естествено, да стигнеш до множество (къде пресилени, къде НЕ) изводи за нещата от живота и живота от нещата. Иначе... просто може (даже е сиг за мен) да се заринеш в купища тъжни, размазващо тъжни песни , повечето от които обвързани с адски много спомени... Спомени, както хубави, така и ужасни... спомени, веселите от които те карат да се усмихнеш, дори засмееш, да си припомниш добрите времена и нещата, в които някога си вярвал... но разбира се моментната душевна ведрост бива веднага унищожена, разбита на хиляди милиони малки нищожни парченца, щом отново осъзнаеш, че всичко това е "било" и няма как да бъде никога, понеже ши*аното време си тече и нищо не се връща. Даа, и никога няма да имаш тази прекрасна възможност да изживееш даден миг така, както когато се е случил за първи път, като имам предвид и всички онези малки неща, които го правят уникален и единствен по рода си за всеки от нас.. Иначе казано - нищо никога няма да бъде както преди. Таа.. за какво говорех? А да - спомени. И ето, че редом с тези красивите идват и онези, които те разстройват, които ти напомнят грешките ти, които отново те карат да потънеш до гуша в онази помия от чувства на разочарование и отчаяние, на безсилие, самосъжаление и на безверие, че нещата ще се оправят… И така дните, седмиците, месеците си минават, а всяка сутринта отваряш очи с надежда, че този период от живота ти е просто лош сън…
Само дето не е.

Разбира се много по-здравословно и лесно би било просто да игнорираш случилото (или случващото) се с фразата „Животът продължава”, до която рано или късно все пак се стига!
Само дето някои хора предпочитаме първо да се повъргаляме в мизерията си…

Но това важи, разбира се, само за

Цитат :

когато сте си скапали настроението понякакъв начин

Пък що се отнася до

Цитат :

нещата които правите,когато няма кой да ви се пречка

амиии когато съм сама, обичам да си пея, пък и да си танцувам Иначе, когато няма никой друг (наскоро обаче бе установен притеснителен факт, че и в присъствието на хора ) се случва да си говоря сама..

Късаш ни сърцата,Елза

Ти не се смей!

на мен понякога ми харесва да съм в меланхолия...

Има и такива моменти,в които се нуждаем от рамо да си поплачем,но признавам,че често предпочитам да си плача на себе си-понеже аз най-добре си се разбирам

ахаха има си хас

Пък за говоренето сама- ний те познаваме, разбираме, възприемаме и обичкаме каквато си си не се променяй

А в кофти настроение като съм... ставам или тиха, мълчалива, меланхолична, тъжна, начумерена и чувствам как ако не заплача ще се пръсна, но за щастие удържам и сълзите и пръскането, така че всички привидно в повечето случаи виждат един мрачен непукизъм... или цинична, язителна, иронична, досадна... или в потока на мисли се замислям за нещо и ставам уникално проницателна

И трите се случват доста често, а понякога дори две наведнъж обикновено първото и третото... как да е

А иначе какво правя когато никой не ме гледа... преди обичах да си пея и танцувам по долни гащи (не, базикам се за гащите) само че напоследък е мн пренаселено вкъщи, а лятот когато не беше аз самата не се спирах така че... сега когато съм сама се отдавам на четене предимно

ми да задължително е да има среда за меланхолията

Хахахахахха ами...ти май ми се подиграваш нещо а хахахах Диме Диме

the countess написа:

Хахахахахха ами...ти май ми се подиграваш нещо а хахахах Диме Диме

ъъ не
като подигравка ли звучи??

ми на мене малко така ми прозвуча

the countess написа:

Тук може да споделите нещата които правите,когато няма кой да ви се пречка или когато сте си скапали настроението понякакъв начин Какво ви се иска да направите тогава и какво не?

Когато съм сама обичам да танцувам, да пея, понякога пък започвам да чета нещо на глас и изразително (след което се смея много), друг път пък пиша стихове, историйки.

Когато ми е скапано настроението си пускам тъжна музика, защото веселата започва да ме нерви. Сядам на земята и просто мълча, докато времето минава...Понякога, когато съм силно огорчена от нещо пиша на лист емоциите си и по този начин отнемам от болката си, успокоявам се (сякаш запечатвам върху листа част от емоцията си)... Понякога гледам филми или чета книги( един вид бягство, това е моя начин)...

ама иначе харесва ли ти да си сама?

Аз обичам да оставам сама със себе си,но искам да имам вярно другарче почти винаги

това е проблем на човешката природа

trouvemoi написа:

ама иначе харесва ли ти да си сама?

Понякога да, понякога не. Понякога имам нужда, някой просто да ме прегърне и да бъде до мен, дръг път пък искам да съм сама за да мога да поплача.

пак ще кажа
това е проблем на човешката природа

В момента съм ужасно зле и ми се иска да не се бях раждала!Животът е лайнян и не го искам!!!Каква ирония-Аз съм човек,който привидно има всичко,а всъщност няма нищо,освен живота си...а не го иска...

ко е станало бе?